Някои разяснения относно календара на Маите

Това е копие от темата ми 

  във форум Астрология на  all.bg, 

публикувана ден преди  

 датата 21 декември 2012,

 като тук е с леки корекции и
вмъквам един много   
 важен момент относно

 измерването на Прецесията

Напоследък  все по-често получавам запитвания, свързани с календара на Маите, затова реших да повдигна въпроса тук и с това да внеса успокоение във всички, които се вълнуват от въпроса какво ще ни се случи на 21 декември 2012 година.

Първо, полезно е да си припомним, че същата паника за край на света, беше обхванала хората през 2000 година, но такъв, доколкото си спомняме всички не настъпи.

Второ, за да разберем календара на Маите е нужно да имаме предвид няколко много важни неща, а именно:

1. Да познаваме културните ценности на Маите
2. Да познаваме философията им на живот
3. Да разбираме тяхната космогония

Онова, което определено не знаем за Маите е, че те имат още 17 неофициални календара, а официални, т.е. известни на науката са само 5-6, така, че този за който знаем, е един от многото. Значи ли, че на всеки край на календар на Маите ще настъпва край на света и има ли почва такова твърдение?

В културните и философски ценности на Маите е залегнала дълбоко връзката между човека и звездите. Слънцето се явява за тях, не само източник и пазител на живота, но и посредник и предавател на информация при преминаването през Галактическите плътни лъчи.

За Маите това е важен момент на взаимодействие с Космическия разум, както твърди професор Хосе Аргуелес, посветил десетилетия в изучаване на фактора Маи и е момент на протичане на Галактическа СИНХРОНИЗАЦИЯ.

За 25 920 години, което е Великият прецесионен цикъл или с други думи, за толкова време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, ако приемем една точка на измерване по изгрев. Това може да бъдат слънчевите стоянки - пролетно и есенно равноденствие или зимно и лятно слънцестоене. В древен Вавилон, например, Пролетното равноденствие е било начало на новата година, което означава навлизането на Слънцето в знака Овен или в този ден е настъпвало изравняване на деня с нощта. За други народи, както пра-българите, така и Маите, важен момент е било Зимното слънцестоене, когато денят започва да нараства. В древността денят се е свързвал със силите на доброто, а над нощта са властвали силите на злото. Ето защо, зимното слънцестоене е било символ на победата на силите на доброто над злото и съответно повод за голям празник. Вземането на Слънцето по време на зимно слънцестоене като отправна точка, за измерване на цикъла, през който Слънцето ще премине едно завъртане по зодиакалните знаци не е произволно, а има своето дълбоко философско значение - това е начало на победата на силите на доброто над злото. Тази философия е залегнала дълбоко и в Зороастризма, чиито корени намираме в древна Асирия.

И така, последователното преминаване на Слънцето през различни точки от небесната сфера, в които попадат избрани неподвижни звезди, галактики и млечен път, какъвто е случая за 21 декември 2012, за Маите е един повод за осъществяване на взаимодействие с космическия разум. Всеки може да разбира каквото иска под това космически разум, но всъщност това е точно онзи рационален разум на Маите, които е отчитал времето. Без космоса и взаимодействието на Земята със светилата и звездите може би нямаше да има понятието ВРЕМЕ, ето защо чрез своя календар Маите просто ни показват своето взаимодействие с техния космически разум, те ни позволяват да надникнем в мъдростта и проникновението на тяхната философия и научност, тук някои биха казали мъдрост, но не! Дълбоко ще сгрешите - те са били много добри, вероятно по-добри от днешните астрономи, които доста учат, за да изчислят един цикъл на Слънцето кога започва и кога приключва и пак не съм сигурна, че знаят това, защото нито един астроном не чух да даде адекватно обяснение за календара на Маите, нито за философията, нито за научността на фактите им. И тъй като Маите са били ценители на хармонията, то във всяко небесно явление са търсили тази хармония и съответно възможност за синхронизация с космическите енергии (светлини или така наречени техни галактически лъчи). Така този голям прецесионен цикъл от 25 920 години бива разделен от тях на  галактически периоди, а всяко начало на един такъв период е било преминаването на Слънцето през съответна звездна точка от небето, наречена Галактически лъч, защото точките в небето не могат да бъдат нещо друго, освен светещи обекти (звезди, галактики и прочие). В случая имаме струпване на галактики в центъра на млечния път и този лъч е съвсем естествено да се нарече Галактически.

При това преминаване на Слънцето по време на зимно слънцестоене през центъра на Галактиката за Маите, пак според разкритията на професор Аргуелес, Слънцето извършва светлинен обмен със звездните системи в галактика и съответно къпе земята в различен вид светлина. Както става ясно от всичко до тук, Маите са смятали, че Слънчевата светлина пренася информация, според интензитета на излъчване и спецификата на плътност. На практика това е заложено като информация в езотеричните школи, кой знае, може и науката да стигне до това прозрение в новата епоха и да промени съзнанието ни!?! Това вече наистина ще промени тотално съзнанието ни.

И така, според Маите на 21 декември 2012 година, когато Слънцето влезе в знака Козирог, а това се случва в 13:14 минути Българско време, всеки един от вас може да проведе индивидуално взаимодействие с космическия разум и да приеме информация, стига да е подготвен за такъв вид дейност. Т.е. медитация, отворени чакри и въобще, ако имате отворени сърца и души към духовните измерения на пространствата, опитайте.

Напоследък забелязвам и една друга тенденция - твърде много се спекулира в медиите и интернет пространството с подреждането на планети в една линия. Това откровено казано е явление, което се случва изключително често през годината, а специално на зимно Слънцестоене, подобни случаи не са никакви изключения. Ето един такъв пример:

21 декември 2012, произволен час, за да се вижда Слънцето, което не изменя подредбата на планетите.

Тук виждаме, най-горе в дясно от Слънцето по диагонал към ляво от Слънцето - Сатурн, Венера, Меркурий  ... следва Слънце и най-накрая Марс.

Астрологично тези всички планети дори не са в съвпад със Слънцето. От всички изредени, само Венера и Меркурий са в съвпад. Да, визуално има подредба в една линия по елкипитиката, но това не е необичайно явление, както вече обясних.

Ето подобна картина през 1998 година при Зимно Слънцестоене:

Тук имаме Меркурий, Слънце, Венера, Луна, Уран.

На Лятното Слънцестоене, 21 юни тази година имаше подредба от Юпитер, Венера, Слънце, Луна и Меркурий.

Както забелязвате това не е нещо, което е необичайно и от тази подредба не трябва да се вадят заключения, че ще настъпи края на света. Това са пълни инсинуации, които целят реклама за търговците и възможност да спечелят някой лев от паниката на хората, което тук е мястото да осъдя остро.

Друга една тенденция е масово да се бърка този цикъл с началото на новата ера на Водолея. Има една съществена разлика обаче!!! Маите измерват времето като използват за отправна точка изгрева на Слънцето при зимно слънцестоене, а ерите се базират на пролетното равноденствие. И двете обаче описват един цикъл на Слънцето по еклиптиката, който цикъл се явява прецесионен и е равен на 25 920 години или просто казано това е движението на Слънцето през всички зодиакални знаци. За да бъде измерен този цикъл се избира една от  Слънчевите стоянки, а именно - лятно слънцестоене, пролетно/есенно равноденствие, зимно слънцестоене. Една ера е равна на 2160 години, а Маите разделят този цикъл на бактуни. Един бактун е равен на 5125 години, но ако разделим прецесионния цикъл 25 920 години на 5125 години няма да получим цяло число. Или ако умножим 5125 х 5 ще получим 25 625 г. Което означава, че разделянето на такива големи периоди от по 5125 години, не е най-правилното, тъй като има отклонение от реалния цикъл от 295 години по-кратко време на обиколка на Слънцето по зодиакалните знаци, което на практика означава, че нашата галактика се разширява и има още нещо, което май не знаем, тъй като Маите са били доста прецизни, защото Слънцето все пак в момента се намира в центъра на галактиката, а това си е една добра отправна точка в небето за нов цикъл. Остава предизвикателен и прелюбопитен въпросът, кога Слънцето е изминавало пътя за 25 625 години, за да разберем от кои векове идва информацията, с която са разполагали Маите. Мисля, че до сега поради масовата истерия в медиите и комерсиализирането на датата 21 декември 2012, никой не се сети да съпостави тези два прости факта - защо се разминава прецесионния цикъл на Маите и ако приемем, че те са били прави за своето време, то това е страхотен шанс да извлечем информация времето, когато е съществувала друга цивилизация.

Но да се върна на основния въпрос, според  професор д-р Хосе Аргуелес и задълбочените му десетилетни изследвания на фактора Маи, предстоят единствено и само две неща:

1. Обмен на галактическа информация
2. Галактическа синхронизация на съзнанието

при преминаването на Слънцето през поредния "Галактически лъч".

На практика Слънцето, гледано само от Земята, се изравнява с центъра на Галактиката, който се намира в млечния път. Ако погледнем от Марс - Слънцето ще е на съвсем друго място, което означава, че това е символично преминаване на Слънцето през центъра на Галактиката, т.е. то е видимо единствено и само за нас и от нашата гледна точка.

Разбира се, в Астрологията, всеки един цикъл е ново начало на нещо. Както всяка Нова Година е начало на нови надежди, така и този ден е повод за отбелязване на един празник и посрещането на един нов цикъл, пък и било то цикъл от 5125 години. За цялата история на човечеството, ние не можем да си дадем сметка този цикъл съотнесен към другите цикли от по 5125 години, с какво е по-различен, защото познаваме в детайли едва 3 до 5 хиляди години назад, но още много неща са загадка за историята на нашата планета. Загадка е и Атлантида, и Лемурия. За последната нямаме никакви сведения, докато за Атлантида вече започнаха да се прокрадват артефакти, които доказват съществуването й, включително археологични находки в океана.

Едно нещо ми хареса в разсъжденията на проф. Аргуелес,  че всъщност тази синхронизация и промяна на съзнанието ни, ще ни даде ключ към осъзнаване на нашето минало и преосмисляне изцяло на историята на земята.

И понеже до сега смятаме, че сме единствените достигнали високо цивилизационо развитие, било чрез  техническия прогрес, на който сме свидетели, било с развитието на науката, но затова пък тепърва осмисляме прецизността и знанията, които са били необходими за строежа на Пирамидите в Египет,  в Перу,  в Македония, както и други артефакти, за които все още нямаме обяснение.

Какво знаем ние за Земята и живота на нея, та тя съществува от милиарди години! А ние познаваме живота на нея само за последните 5-6 хиляди години, в които най-напредналите цивилизации са изчезналите от лицето й. Какви ли други цивилизации в милиардите години са изчезвали и дори идея нямаме за тях. Може би е дошла епохата, когато науката ще стигне в напредъка си до там, да можем да открием тайните и загадките не на Галактиката, а на родния си дом - Земята.

Е, дойде момента, да ви пожелая, на прага на новия Велик Маянски Цикъл, бъдете осъзнати, любознателни към историята и ви пожелавам всеки един от вас да намери ключът за индивидуано взаимодействие с космическия разум и просветление дошло от Галактическия лъч на звездната синхронизация.

Бъдете щастливи! Защото, както всяка година сменяме календара на стената, с нов, така и Маите ни изпращат своето хилядолетно послание за отмерване на още един цикъл.

В живота ни времето за нас е линейна величина, а в Астрологията и при Маите е цикличност с повторение на циклите или просто казано за тях няма край на времето, защото то е безкрайно, но можем да отчитаме в безкрая му космическите цикли, като избираме отправни точки в небето, наречени от Маите галактически лъчи. Според тях сме били в зимата на Великият цикъл, нека посрещнем пролетта с надежда да станем по-добри, за да има мир и любов в сърцата ни.

______________________________________________________

Бележка под черта:

Поглед към Слънцето преди 25920 години, когато на Зимното Слънцестоене пак е било в центъра на млечния път и земята не е изчезнала, за да сме тук сега  :)

И поглед към началото на Великия Маянски цикъл през -3113 година преди Христа, Венера е след Слънцето. Любопитно! А Луната и Меркурий преди него, горе високо издигнат е Сатрун - трудни времена, на развитие на Меркурианското и Лунното. Научили сме се вече да четем, пишем и да се изхранваме.

И още един поглед към новия Велик Маянски цикъл от 21 декември 2012  :)

Този път Венера и Меркурий са преди Слънцето - ще се научиме да обичаме и още имаме да учим, а Марс след Слънцето и силен в знака Козирог, означава, че мира ще има строг строжер и идва нов бактун от 5125 години, бактуна на любовта.