събота, 11 февруари 2012 г.

Едно друго виждане за духовните ценности


Перперикон
Едно друго виждане за духовните ценности и вярвания на древните цивилизации.






През 2009 г., на 27 март в дома на Архитекта, гр. София беше проведен първия симпозиум на мегалитите на балканите, в който взеха участие учени от различни области и ценители на мегалитната култура. Тази статия е един от докладите издадени в книга “Доклади от първи симпозиум – Мегалитите на балканите” ISBN 978-954-09-03-60-6, Университетско издателство “Св.Климент Охридски”.

За културното развитие, митовете  и легендите,  достигнали до нас през вековете. За обвитите в мистерия скални мегалитни съоръжения в пределите на днешна България.  
Илиана Магерова,
дипл.астролог,
консултант и преподавател
imagerova@abv.bg

Древните вярвали, че праобразците на всички земни неща, съдбите на градовете, държави и хора се намират на звездите и в съзвездията. Звездите са тези, които оказват решително влияние върху всичко земно, докато земните неща следват само движението на звездите. От тяхното движение може не само да се узнае, но и да се предскаже съдбата на всичко съществуващо на планетата земя – държави, градове, отделни хора, цялото човечество.”
Кръстю Мутафчиев


I. По тънката нишка на окултното знание към сърцето на  древното минало

1. Ери на развитие на цивилизациите и прехода на духовните ценности.

Перперикон, Татул - светилището на Орфей, Белинташ, Бастет, храмът на Великата богиня-майка, Бегликташ, долмените, са паметници от една културна цивилизация, в която тепърва ще проникваме и която условно е кръстена цивилизация на скалните хора.  Тези светилища датират от края на каменно-медната епоха, енеолита и по-точно нейният финал в края на V и началото на ІV хилядолетие преди Христа.  Това е точно време на преход - от ерата[1]  на Близнаци в ерата на Телеца (датираща от 4320 г. пр.н.е. до 2160 г. пр.н.е.) Древните египтяни са вярвали, че тяхната цивилизация е създадена в ерата на Телеца/Бика, затова и в Старото царство са се прекланяли пред бика.  В Ерата на Телеца под развита цивилизация, се е разбирало тази, която ще развие максимално строителството, скотовъдството и земеделието. Това е заложено в основата на нейните ценности и разбирания за престиж и величие. За да покажат своя разцвет народите са се надпреварвали в градежите на огромни храмове, дворци и палати. Годините около 2160 пр.н.е бележат следващия преход от ерата на Телеца в ерата на Овена. Тук ценностите се изместват в посока на достигнатите победи. Фразата на Юлий Цезар, изречена при победата над поннтийския цар Фарнак през 47 г. пр.н.е. - “Дойдох, видях и победих”, съдържа основната характеристика на ерата. Основна роля на развитие в тази ера изиграва откриването на желязото, благодарение на което оръдията на труда, започват да подпомагат развитието на земеделието, влизат в употреба и за изработка на оръжия и нов вид строителни съоръжения. Зодиакалният знак Овен се управлява от планетата Марс, която е символ на метала желязо, но също така и на войните, на конкуретно-способността, от които е зависело оцеляването на родовете и народите. Ерата на Овена е съпроводена с много кръвополтни битки, ожесточени войни, походи в името на един човек и върховната му власт над останалите. Библията отразява  недвусмислено символичното преминаване през три Ери, загатвайки за четвърта. В Стария Завет, преминаването от ерата на Телеца е отразено със слизането на Мойсей от планината Синай с десетте заповеди. Той е много разгневен, когато вижда хората си да се кланят на Златния Телец. Разбива каменните плочки и нарежда на хората си да се избиват един друг, за да се пречистят. Повечето библейски учени плащат лепта на този гняв, на факта, че израелтяните са се кланяли на фалшив идол, или нещо подобно. Но реалноста е следната - Моисей символизира прехода в новата ера /от Телеца към Овена/. Влизайки в новата ера, всеки е трябвало да се отърси от култа към Телеца и всичко, което символизира този култ. И при другите божества се отбелязват тези преходи. Като Митра, предхристиянския Бог, който убива бика/телец/ в същата символика. Исус се явява фигура, която влиза в ерата след ОВЕН -  на РИБИ, или две риби. Символиката на рибите изобилства в Новия Завет.  В момента също живеем във време на преход в края на ерата на Рибите, която е под управлението на планетите Юпитер и Нептун - астрологичните символи на честта, достойнството и вярата, на жертвата и грехопадението. Така ставаме свидетели на ера, в която на особена почит са званията и титлите, предавани по родова линия. Цени се честта на фамилията, родът, народа и се правят жертви в името на вярата (религията) и етническата принадлежност. Ценностите на  ерата на Рибите са прехвълени към духовността и вярата, която ни учи да не губим надежда, да се оповаваме с любов в Бога.   Историята изобилства с факти и войни на база верска основа.  В  тази ера се наблюдават две крайностти - достигането на апогей на културните и духовни ценности, на изкуството, живописта и театъра, но и а падение, порочност, пълна нищета, свидетели сме на мракобесието и хилядите жертви в името на вярата /покръстванията са ставали насила с убийства, поход на Кръстоносците и т.н/. Свидетели сме повече от всякога на преекспониране темата за жертвоготовността. Тази ера ще остане в историята на човечеството, като ера на страдания и изпитания, белязала началото си не случайно с разпъването на спасителя на Кръста, превръщайки го в жертва за изкуплението на цялото човечеството. Така темата за насилника, спасителя и жертвата /защото рибите са три, а не две в езотериката/, ще се преплита през вековете чак до наши дни в епохата на прехода от една ера в друга, когато откритията ще направят възможно трансформирането на ценностите и ще станем свидетели на раждането на едно хуманно равноправно общество, отдаващо значение и почит единствено на научнообоснованите теории и открития, отправило взор в космоса в търсене и завоюване на нови пространства и знания – белези на настъпващата ера на Водолея, която ще бъде подвластна на планетите Сатурн (строгия пазител на фундаментите, изработените норми и правила) и Уран (внезапните открития и разчупването на нормите и традиционните схващания, изместването на остарелите схващания). В тази ера, със силата на Уран, тайните на миналото ще бъдат разкрити и ще разчупят остарелите схващания. Ще се променят граници и структури. Ние вече усещаме влиянието на новата ера, тъй като прехода трае около 100-200 години, които на фона на 2160 изглеждат като кратък миг от еволюционното ни развитие.
2. Астрологията – мост между цивилизациите
Прехода през ерите на развитие на човечеството ни докосва до същественото от гледна точка на астрологията – ценностите на различните цивилизации и чрез езотеричното познание и стория на света получаваме нова взия за трансформационните процеси при тези преходи. Без съмнение всяка ера, води след себе си раждането на нова цивилизация. Чрез езотеричното знание дошло от древното минало можем лесно да открехнем вратата на неизвестното бъдеще и да протегнем ръка към него по уверено, да си отговорим на въпроси от “От къде сме дошли и накъде вървим?”  Пътят от миналото, за мен безспорно минава през древните учения и вярвания, изпъстрени, с едно богато наследство от митове и легенди, вплетени здараво в астрологичната символика. Чрез легендите ние можем да се докоснем до духът на този свят, но чрез Астрологията ще можем да добием представа и за нивото на техния разум, а то е било изключително високо за отделни мистични школи и това отдавна не е тайна за просветените. Съвременният човек се е отдалечил толкова много от предшествениците си, че те са станали неразбираеми на практика. И ако астрологията не се беше превърнала в предрасъдък, то сигурна съм много от писмените знаци, щяха да бъдат дешифррани правилно, а съвременната наука щеше да е направила една гигатнска грачка към миналото. Какво знаем сега за нея, кога е възникнала и действително ли е била толкова древна? Единствен достоверен источник за появата й се явява информацията изписана върху клинописните глинени плочици, намерени в Месопотамия   през 1853 г. Тогава е открита Ниневия, древната столица на асирийския цар Ашурбанипал, управлявал в периода 668-631 г. преди н. е. В разрушения дворец е била открита царската библиотека, която се е съхранила до наши дни. След разчитането им става възможно да се пресъздаде историята на астрономията и астрологията много векове назад. Оказва се, че в клинописните астрологични текстове се говори за зловещо лунно затъмнение, предвещаващо смърт на царя на Акад в месец нисан. Сравнявайки текста с хронологията на управление на месопотамските царе учените достигат до извода, че става дума за XXIII в. преди н. е., когато в продължение на 65 години се сменят трима царе, като началото на управлението на всеки е било предшествано от лунно затъмнение в месец нисан. Това може би е и най-древния текст свидетелстващ за астрологични практики в Месопотамия. Въпреки че има сведения на древни историци и хронисти, които отпращат далеч назад във времето възникването на астрологията, преобладаващото мнение на съвременните изследователи е, че тези информации са недействителни. Така например Диодор Сицилийски пише в книгата си “Историческа библиотека”, че когато през 356 г. преди н. е. войските на Александър Македонски завладели Вавилон, халдейските жреци твърдели, че техните астрологични наблюдения обхващат период от 473 хиляди години преди похода на завоевателя. Но този текст все още не е намерил своето научно потвърждение.  Осъзнавайки какво означава това, ние можем да твърдим сега, че рационалното мислене на човека е започнало да се развива от наблюденията на небето. Всъщност именно наблюдението на небето е направило от човека разумно същество. Има запазени няколко Лунни календара, издълбани върху кост. В Сибир са намерени артефакти, които разкриват знание за Лунния месец и наблюдения върху Луната датиращи 20-30 хил. години преди Христа. Наблюдаването на небето е първоизточника не само на рационалното мислене, но и на най-древната философия, за която съвременните учени твърдят, че се е формирала в Месопотамия около 6000 г. преди Христа. Това не е било философия в съвременния смисъл на думата, а една сплав от практическа мистика, религия, култ, наука и изкуство. В основата стои вярата за единството между небето и земята. Всяко нещо или процес на земята има своето небесно съответствие. Пан-Вавилонистите –група учени от периода 1902-1932 г. в Германия достигат  до сензационни разкрития на това първо откровение. Те твърдят, че точно това Господ е разкрил на Адам. В това откровение небесните явления показват волята на Бога - той говори на човека чрез звездното небе.  За древните звездният небосклон бил огромна Книга, където всичко пишели звездите, а честенето на тази книга било една особена, най-висша и най-важна за народите наука, и не само наука, а и изкуство. Ако е имало високо развита цивилизация преди потопа, то е логично да се е опитала да предаде своите знания за устройството на вселената и космоса. Редица текстове, включително и в Библията, подсказват за съществуването на такава високо развита цивилизация. Логично е да са оставени следи от нея, но ако не намираме такива веществени, то защо не допуснем, че има само предадени писмени или устни такива.  Пример за това са вечните календари: този на прабългарите и на маите, които смайват днешните астрономи със своята точност. Ако някой е изучавал астрология, то без съмнение поне веднъж си е задал въпроса “И от къде са знаели за това, като не са имали знания и съоръжения за изследване на космическото пространство”. В астрологията са оставени много следи и необясними факти, които едва днес науката открива, но те не са предмет на обсъждане сега, макар, че са не по-малко любопитни от мегалитите, долмените и кромлексите. Но е факт, че всеки овладял това древно тайно знание е неспособен да види в образа на древните хора примитивни същества, които са живяли криеки се в каменни пещери от природните стихии, молейки Боговете да съхранят реколтите и живота им, принасяйки им дарове и правейки жертвоприношения. Все още съществуват необясними от науката паметници, които хвърлят съвременниците ни в недоумение. Една от тези загадки е “Ребусът” попаднал през 1981 г в ръцете на Кръстю Мутафчиев, който отчаян от отказа за съдействие на официалните държавни институции се обръща към Ванга. Ванга съобщава много интересна информация “Много, много отдавна дошли по вода от Египет, били високи и стройни хора, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. На мястото има несметни богатсвта – злато на буци, предмети, книга, оръжие – много!!! Има и написана историята за две хилядолетия назад и предсказание как ще се развие светът две хилядолетия напред. Нещата са зокапани на шест места. Има гробница на коне и оръжие. Оръжието им е особено. Грозяла ги е голяма опасност. Всичко било построено от заточеници – роби. Те са копали. Пролята била много кръв. МЯСТОТО Е СВЕЩЕНО! Навремето там е имало път, минавал покрай храм, светилище и крайпътни ханове. Много хора са идвали в храма за да се молят. Имало е калдъръм и това място се намира в близост до Малко Търново.”   
 Според Кръстю Мутафчиев Ребусът представлява астрономичен архитектурен план на гробницата на Бастет. Този план може да убеди всеки, че древните не са живяли “примитивно” в “потънал в невежество свят”.


Част от архитектурния план, представен в книгата на Кръстю Мутафчиев
 "За произхода на Homo Sapiens"

ІІ.  Странджа Сакар и Родопите – порталът на времето към тайнственото минало на човечеството


Странджа Сакар, Родопи и Тракийската низина, откриващи ни храмове и светилища, които носят шепота на Орфеевите мистерии, тайнствеността на Дионисиевите празници, за бесите, за тайнствена връзка с Египетските божества в Странджата.  От Перперикон, Татул и Белинташ в Родопите към Беклигташ до Черно море, през Странджа Сакар (скрила най-голямата загадка за гробницата на Бастет) до Старосел и Тракийските храмове – една символична разходка през ерите, изпъстрена с красиви легенди и вълнуващи разкази, които спират дъха. 

Родопите – една от най-интересните планини от където тръгват  Орфическите мистерии. За тях се твърди, че са правени само от посветени и единствено от неженени мъже. Те били наричани а-бии (т.е. не-жизнени), защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора - скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар. Мистериите били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвъкупление на мъже и жени, накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионис.

П Е Р П Е Р И К О Н  -  в сърцето на Родопите 








Перперикон град, който необяснимо защо привлича магнетично, може би защото въздуха е някак различен, а може би защото се усеща многовековното в него или защото някъде в издълбаните камъни на града оставаш с чувството за докосване до вечното минало, настояще и бъдеще! Във времето на безвремието - по средата на нищото и все пак в центъра на свещеното – Перперикон, който е обявен за древното светилище-оракул на Дионис – най-святото място в Родопите.   Гай Светоний Транквил открехва частично вратата на древното минало написвайки: 
"...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части  в Свещенната планина на Дионис, се допитал до оракула на Бога за сина си. Било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара и димът се издигнал нагоре, над върха на светилището, чак до небето - знамение като това е получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар". От този летопис разбираме, че в родопския храм на Дионис са извършени  две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър разбрал именно тук, че ще завоюва Азия и света, а римляните - че ще станат световна империя.  

БЕЛИНТАШ

Друг мегалитен изполин в Родопите, също претендиращ за храм на Дионис е Белинташ, назоваван още прорицарището на бесите. В подножието на Свещенната скала е открита сребърна оброчна плочка на Сабазий – почитан като Бог на слънцето, земеделието и лечебната сила. На плочката за първи път се вижда ясно изобразен един детайл – бузеста змия Парейя.  Такъв детайл видях изобразен срещу Татул – обявен за гроба на Орфей, дали е случайност или не, оставям на читателя сам да прецени. За Белинташ се казва още, че в превод от тюркските езици означава “камък на познанието”. Местните вярват, че ако прелетим над светилището ще ни се разкрие карта на звездното небе от отворите издълбани в скалите, които вероятно са служили за палене на огньове в почит на Слънцето. Ванга разкрива нещо колкото любопитно, толкова и злокобно, като с него обвива местността с още по-голяма тайнственост: “Белинташ ще разкрие своите тайни, когато там загинат 8 души”. Към есента на 2005 година са загинали 2-ма души покосени от мълнии. Много хора са се опитвали да достигнат до Белинташ, но не са успявали. Моя приятелка разказва, какъв невероятен дъжд се е изсипал, когато са се опитали да стингат до там, накрая успяват, спят на палатка, но на сутринта кучето било като бясно, заредено сякаш със свръх доза енергия. В опит да го усмири, то я ухапва. Много хора посетили светилището споделят странни истории. Посветените знаят, че мястото е заредено със силни енергийни полета, които карат стрелките на компасите да полудяват. Още една легенда разказват местните тук, че по време на потопа, каменната скала е приютила Ноевият ковчег. На скалата ясно личат халките, за които са били привързани въжетата на кораба. Астрономите виждат в него звезден атлас от преди 6000 години. Откакто е открита сребърната оброчна плочица с образа на Сабазий и извита змия около него, не остава съмнение, че това е племенното светилище на Бесите. Запазените знаци в средата му, дават основание да се смята, че това е култово светилище. Със сигурност е било място на свещенодействия на върховния жрец и неговата свита. Тук са се изпълнявали ритуали към слънчевия култ.  Местните още твърдят, че вечер се виждали как играят светлини, които отлитали към Кръстов връх.

Странджа Сакар е скрила в себе си една огромна тайна, която и до днес остава непотвърдена от археолозтите и науката - гробницата на Бастет, за която се твърди, че крие уникални знания за Земята, Космоса и произхода на човечеството. Тук е и Хероона (гробница на реално или митично съществуващ цар-жрец), датиращ от V-ІІІ век преди Христа и разположен под Градището в “Мишкова нива”. Завесата на мистерията започва да се повдига, с откриването на една древна карта. Отново пророчицата Ванга помага да разберат, какво е изплувало от древното минало, със своята дарба да вижда и чува “отвъдното”. Красимира Стоянова (племенницата на Ванга и участничка в първата експедиция) разказва: “Ванга беше вестителят на древния бог Сокар-Озирис и ни предаде неговата покана да се уверим, че “онзи” свят съществува, че древните познания не са легенди и че в Странджа съществува “врата на времето”, през която се преминава в друго, нематериално битие. Но фигурите, които видяхме на скалата (виждат хлорограмно изображение на Боговете Тот и Орфей),ни внушиха, струва ми се и друго послание - аз си ги спомням много добре: по-възрастният, стоящият отляво, древен “библейски” старец протягаше към нас с дясната си ръка нещо кръгло - като топка, като уред, като... земното кълбо. А горе вдясно седеше богът -“фараон” на царствения си трон, като символ на божествения ред, който определя и движи световните събития в изначално определен ред: от смърт към живот, от материалното към духовното. ......... Древните египтяни са вярвали още, че Бог Тот, създателят на писмеността е укрил много от записаните божествени текстове в различни тайни места по света и че когато е необходимо, тези текстове ще бъдат открити. Аз вярвам, че такъв ден ще дойде, защото пак си спомням казаното от Ванга: ”Науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. Ще бъдат разгадани много тайни. Ще се открият много старини.” Така приключва разказа си, за експедицията до гробницата през 1981 г.






Изкопана дупка в скалата, която е предполагаемият гроб на Бастет (жената котка). Снимка от май 2008 г.

 
 


ТАТУЛмегалитно светилище, издигнато над величествена гледка към равнината, в полите на източните Родопи. Съвременната хипотеза е, че това е гроба на Орфей, превърнат в легенда още приживе с умението си да подчинява чрез изскусната си лира, всичко живо и достигналата през вековете най-красива легенда за божествената любов на Орфей към Евредика.






Орфей


От дълбока древност тази местност се е смятала за свещенна. Култовата дейност на това място започва в ХVІІІ-ХІ век преди Христа, времето на късната бронзова епоха.Това е било свещено място не само за траките от околността, тук е открита керамика от Мала Азия, Егейските острови, Микенска керамика, тук са идвали поклонници от много места. Това е допълнително доказателство, че може би става дума за светилище на Орфей, защото героят явно е бил почитан много. Мястото е служело за принасяне на жертви на древните тракийски божества и е било място за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в деня на зимното слънцестоене. При изгрева си Слънцето е попадало точно в специален скален процеп. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см и около който има улей. Интересен детайл е фактът, че саркофагът е ориентиран в посока северозапад-югоизток (долмените също)  и в горната му част има нещо като жлеб, сякаш се е затварял с капак. Може да се направи паралел между саркофага в Татул и саркофазите в пирамидите в платото Гиза, които, според последните проучвания отпреди няколко години, за древните фараони не са били нищо друго освен съоръжения за прераждане.  Родопите са култова планина, владенията на Орфей, който не е само мит, а реалност, и е бил един от най-великите духовни просветители на човечеството. Легендите разказват, че Орфей е контактувал с египетската цивилизация, пребивавал е в тайни египетски школи, до които са имали достъп само посветените.  В началото на VІІІ век преди Христа, когато елините заселват крайбрежието на Мраморно, Егейско и Черно море, заварват старите селища на траките. Те са респектирани от траките заради бога им Орфей. Опознават Орфизма - култа към Слънцето, огъня и безсмъртието на духовната енергия. Легендата за митичния тракийски цар, певец и поет, в чиито крака сами се принасят в жертва дивите животни, се появява в елинската литература и от там тръгва към съвременния свят. Накратко тя гласи следното: Орфей - най-сладкогласният певец, който някога света е чувал и Евредика - най-възпяваната в песни любима жена. Според легендата, кратко било тяхното щастие. Змия ухапала младоженката. Смазан от мъка Орфей свирел толкова тъжни песни, че целият свят тъгувал за неговата любима. Мъката му нямала край, а любовта му била толкова силна, че той слязъл да търси Евредика в царството на мъртвите души. (Мълвите разказват, че мястото от където слязъл в царството на мъртвите, за да си върне Евридика е пещерата Дяволското Гърло до Триград.) Неговите песни били толкова хубави, че Хадес най-накрая се съгласил Евридика да се завърне в живия свят. Обаче Орфей трябвало да спази едно условие: да не обръща поглед назад, докато води Евридика нагоре. И точно преди двамата да стигнат до горния свят, Орфей погледнал назад и Евридика потънала отново в подземния свят. Сломен и отчаян, Орфей се върнал в родната Тракия. Четири години тъгувал за Евредика и не поглеждал друга жена. Заглъхнали песните му. Един пролетен ден, когато пъстри цветове отрупвали клоните на дърветата, Орфей сякаш събуден от сън, докоснал струните на лирата си. Всичко наоколо замряло, омагьосано от вълшебната песен. Изведнъж се дочули силни крясъци. Били на пияни жени, празнуващи празника на бога на виното, Бакх. Наричали ги вакханки. Те закрещели: ”Ето го женомразеца! Ето го нашия враг!” Град от камъни се изсипал върху Орфей и той паднал мъртъв. Побеснелите жени го разкъсали на парчета, а главата му и лирата хвърлили във водите на река Хебър /Марица/. В подземното царство Евредика посрещнала Орфей и нищо вече не могло да ги раздели. А лирата на Орфей се понесла по водите на  Хебър. Тъжната й песен разплакала цяла природа. Смъртта на Орфей оплаквали дървета, цветя и треви, и даже от очите на дивите зверове се леели сълзи за него. Разплакали се скалите в планината и сълзите им потекли като буйни потоци. Облечени в черни дрехи, с разпилени коси излезли от реките и потоците нимфите. А Хебър, потънал в скръб, отнасял все по-далече главата и лирата на Орфей и заедно с мъката си ги изляла в безбрежното море. Боговете превърнали златната лира на Орфей в съзвездие и го оставили на небето, за да напомня на хората, за вълшебните песни на певеца.

Античните историци твърдят, че мощите на Орфей се погребани на колона или на скална височина, а не в подмогилен насип, каквито се откриват в Тракия по-късно. Целта била те да бъдат като посредник между земята и небето - т.е. и след смъртта си този обожествен тракийски цар да бъде посредник между боговете и хората. Сега селото Татул носи името на популярния отровен бурен, но предишното му име е Кая башъ. То също е свързано със светилището Това ще рече - Кая – камък, башъ - начало, основа - начало на камъка, основен камък. А за долмените, осеяли тракийската низина и странджа планина също се твърди, че са места за осъществяване на контакти между хората и Боговете или между Земята и Небето. Кой знае, а някой дали е опитвал да почувства тази връзка?

Като завършек на тази кратка разходка из дебрите на древното минало, бих искала да споделя, че всеки, който се е докоснал до мистериите, до митовете и легендите за тези свещенни места е останал завинаги в техен плен. Може би защото са Орфееви или може би кръвта на предците ни зове към тях. Но е факт, че ние се връщаме отново и отново там, сякаш сме се загубили като малки деца в лабиринта на времето и търсим да преоткрием себе си – чрез мъдростта на   предците ни, за да почерпим вдъхновение от красотата на легендите и прозрение чрез култовите ритуали. Защото вярвам, че ако успеем да възкресим миналото им, ще можем да понесем кръста на трансформирането на ценностите в настъпващата ера на Водолея. 


Литература:
1. Румен Колев  - “The Babylonian Astrology & Astronomy – Basic Concepts”, “The Babylonian Sky Observer” и “The Star Map from 5500 BC & The Golden Epoch”.  
2. Димитър Кожухаров  - "История на Астрологията"
3. д-р Методи Константинов - “Световна Астросоциология”
4. Майкъл Бейджент, Николас Кемпион и Чарз Харви  - “Мунданна астрология”
5. Кръстю Мутафчиев – "За произхода на Homo Sapiens"
6. Екатерина Аврамова-Колева – "Светилището на Бастет в Странджа"
7. Красимира Стоянова – "Странджа – вратата на времето"
8. Лилия Илинова – "За гордостта на Цивилизацията"
9. Даниела Тодорова – "Орфей – мит или реалност"
9. Уикипедия
10. Източници в интернет



Ера - Астрологично и астрономично значение - това е времето, в което точката на прецесия преминава от един зодиакален знак в друг, като бележи началото на нова ера, в която едни ценности, заменят с други. Т.е. имаме преход на развитие на цивилизацията – дали за добро или лошо, зависи от това доколко зряло и мъдро е човечеството. Точката на прецесия характеризира много точно, пътя, които предстои да извървим. Тя се движи обратно на зодиакалните знаци – т.е. от Телец се движи към Овен, Риби, Водолей и  т.н. Движението й през един зодиакален знак е равно на приблизително 2160 г. Пълният оборот на оста на Земята е равен на 25 920 г. Точката на прецесия представлява проекцията на наклонения върх на остта на Земята спрямо сидералния зодиак
              Цивилизацияче цивилизацията е синоним на култура. Думата идва от латинския civils, което означава - граждански, институционен. Според съврменните разбирания цивилизацията е ниво на обществено развитие, материална база и духовна култура. А самото общество представлява  група от хора, споделящи общи идеи, обичаи, навици и институции. 


Отзиви и впечатления от симпозиума може да прочетете тук: http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2338763/an/0/page/11#Post2338763

1 коментар:

Тук може да отговорите на зададените въпроси