Астрологията - принцип на действие

• Философски поглед върху Астрологията

Древногръцкият философ Плотин за Астрологията:

(Плотин, древногръцки философ (204-270 г.сл.Хр.), роден в Египет през 204 г.сл.Хр. Считан е за основател на неоплатонизма. Ученик на Амоний Сакас и учител на Порфирий, който продължава делото му и систематизира творчеството му.)

"Небесните тела като части на Вселената (каквито части са и хората) не предизвикват, не са причина на нещата, а само ги предвещават. Те са просто знаци, белези, които нямат действена сила. Всяка част от световното цяло представлява сама по себе си цяло, свързано с останалите части-цялости. Така в крайна сметка Космосът се оказва цялостна система, която се регулира според закони и в която всяка част е свързана с останалите. Ето защо небесните тела са знаци, символи - защото носят определена информация за цялото, чиито части са и хората. Така в едно своеобразно "общуване" с небесните тела може да бъде прозряно цялото, което съдържа в себе си всичко."

Във Вселената според Плотин има три вида същества. Неодушевените търпят въздействие и са само инструменти, средства за постигането на дадена цел. Одушевените са по-скоро действащи, отколкото търпящи въздействие. Между тях има и един трети вид същества, които търпят въздействие, но по-често именно те представляват началото на множество действия и влияния. Всички те са части от едно цяло. Между тях тече непрестанен обмен, едно непрестанно взимодействие. Никоя от тях обаче, колкото и силна да е, не може да изведе някоя друга от собствената u природа. Може единствено да предизвика промяна у нея към по-добро или по-лошо. Всички те са взаимосвързани. Всяка една от частите е едновременно и следствие, и причина. Ето защо, според Плотин, всяко нещо е обозначимо чрез друго. Но какъв точно е механизмът на "разпознаването"?"

•  Възникване на Астрологията 

Астрологията възниква, когато хората стигат до известна степен на осмисляне на еднотипните, повтарящи се събития – както на небето, така и на земята, правейки извод за наличие на корелация между двата паралелно развиващи се процеса. В най-ранния етап, назован протоастрология, начало на този процес представляват явленията на циклични закономерности. Систематизацията на тези явления и събитията на земята, довежда до формирането на основите на предсказателната астрология, съхранена чрез омените, достигнали до нас. Така фиксирайки всички явления в природата, които се случват може да кажем, че след Лунно затъмнение в началото на лятото, звездите могат да „предскажат”, че при следващо такова затъмнение, ще произлязат събития от същия тип. Базирайки се на небесните цикли, впоследствие превърнали се в лунен месец, слънчева година, се залага по-нататъшната систематизация на знанията свързани с небесните и земни събития. Накрая нивото на систематизация на небесни и земни явления достига своя предел на развитие, за да може съотнасяйки двете явления да се правят астрологични обобщения.

Систематизацията на явленията и циклите в природата, започнала преди повече от 10 хил. години дава възможност за отчитане на периодите, като така възникват сезоните, годините, месеците, седмиците, дните, като всеки ден носи името на планета. Например Sunday - неделя, ден на Слънцето, Monday - ден на Луната и т.н. почти на всички езици.

Астрологията се явява първата наука, която прави връзка между двете начала в природата -  и така разглежда природата в нейната цялост. Тя първа описва от какво се състоят частите на цялото, следвайки принципа на двете начала - активното и пасивното, изразени чрез Слънчево-Лунния цикъл. В древен Вавилон, люлката на Астрологията, Заратустра (Зороастър) учи своите последователи още, че елементите на светлината са горещото, сухото, лекото и бързото; елементите на тъмнината са хладното, влажното, тежкото и бавното; че от тях - от мъжкото и женското начала, е създадена цялата Вселена. В античната философия този принцип е формулиран най-точно от Емпедокъл (490-430 г.пр.Хр.) според когото света съществува заради съединението и разединението на елементарните частици, като  причина за съединението е Любовта, а за разединението - ненавистта - две универсални движещи сили в света, които са залегнали в основите на астрологичната философия. 

• Определения за Астрологията

Роберт Ханд,  известен американски философ и астролог:

"Астрологията е наука, която изучава характеристиките на дадена точка в пространство/време, съотнасяйки я с други точки на същия континиум, използвайки символичен език, свързан с космически структури"

Алан Лео - известен британски астролог (20в.)

"Наука, която изучава влиянието на небесните тела върху характера на човека и проявлението му във физическия свят"

Р. Ебертин - известен немски астролог 20 в:

"Думата "астрология" означава област на знанието, възникнало преди повече от 10 хил. години,обект на което се явява възможното влияние на звездите върху Земята, природните явления, политическите събития и преди всичко върху състоянието, характера и съдбата на човека."

В тези определения прави впечатление, че за разлика от Плотин и Р. Ханд, всички останали не могат правилно да класифицират връзката земя/небе и я определят като влияние на звездите над съдбата на човека и т.н, което в голяма степен изкривява представата за Астрологията, защото ако се обърнем към Хермес Трисмегист ("Изумрудената скрижала на Хермес"),  явяващ се най-древния съществуващ извор на това херметично знание, ще открием фундаменталния принцип на нейното действие:

"Verum est sinemendicio, certum et verisimmum. 
Quod est inferius est sicutid quod est superius ..".

"Вярно е без лъжа, вярно и най-вярно: това, което е долу, е също такова, като онова,което е горе.

И това, което е горе, е също такова, като това, което е долу, за да се изпълнят чудесата на едно-единствено нещо.


И както всички неща са произлезли от едно, от една мисъл, така и всички неща са били
породени от едно - от тази воля..."

Посветените в херметическото учение, считат, че встъпителните слова на "Изумрудената скрижала" съдържат законите на възникването на света.

• Астрологията - окултизъм, езотерика, мистицизъм или наука?

До 17 век Астрологията е била университетска дисциплина. В Средновековието "Астролог", "Математик", "Астроном" са били синоними в научните среди. Изтъкнати астролози: Порфирий (древногръцки философ), Жан-Бастист Морен дьо Вилфранш (Моринус - доктор по медицина, професор по математика), Йохан Кеплер (немски математик, астроном и астролог), Исак Нютон (английски физик, математик, астроном, филисоф, астролог и политик), Огюст Боше (френски филолог - класик), Карл Густав Юнг (швейцарски психолог и психиатър, астролог) и редица други.

Към днешна дата можем да срещнем различни определения за Астрологията, поради вплитането на различни идеологически, религиозни, философски, научни разбирания и убеждения на понятието "влияние", "съотношение", "въздействие", "корелация" "връзка" на "звездите" над земните дела и хора (астролозите си служат с различни астрономични точки от небесната сфера, не само звезди и планети).

Някои автори потвърждават физическия характер на дадената "корелация", други държат на чисто символическия й характер, трети предпочитат да считат механизма на тази корелация за магически, четвърти са привлечени от религиозно-мистични обяснения. Но обяснението на тази "корелация" между земните и небесни явления са длъжни да направят астролозите, тъй като огромна част от учените (които не познават в дълбочина Астрологията) не разбират истинската й същност, могат да приложат методите й правилно при подлагането й на статистически анализи и нещо повече - никога не са я практикували (нужни са 4-5 г. за сериозното й изучаване и поне 5 г. практика).

1. Окултна наука ли е Астрологията?

Окултизъм (от лат. occultus - таен, скрит) - съгласно Философските енциклопедии - това е "мистическо учение, в основата на което лежи представата за съществуването на свръхестествени (окултни) сили, с които може да се встъпва в общение с помоща на магии. Разглеждайки човека като йерархическо съчетание от различни "планове на битието", окултизмът счита, че с помоща на специални методи, психически тренировки и магическо въздействие на свръхестествените сили може да се осъществи възвисяване в така наречения "висш план на битието" и да се достигне до "тайното знание", излизащо от пределите на обичайния човешки опит. На друго място откриваме следното определение за окултизъм - "общо название на учени, признаващи съществуването на скрити сили в човека и космоса, недостъпни за човешкия опит, но достъпни за хората, преминали през особено посвещение и специална психическа подготовка".

Астрологията е била университетска дисциплина до 17 век в Европа, което не я е правело недостъпна и на практика, изучаващите я не са минавали специално посвещение или специална психическа подготовка, нито до 17 век, нито след това. Следователно тя отдавна е излязла от пределите на това понятие и не е Окултна наука, тъй като към днешна дата, все повече и повече хора изучават астрологията без да се налага да преминават през посвещение и др. специални ритуали, също както това не е нужно за изучаването на математиката или астрономията. Много от астрологичните школи, отричат съществуването на свърестествени сили, считайки, че астрологичните "влияния" са обясними научно, но науката още не е стигнала до обяснението на "взаимодействието" между "небето и земята".

2. Езотерична наука ли е?

Понятието Езотерика произлича от гръцкото esoterikos - "вътрешен", което означава "тайно, скрито, предназначено изключително за посветени (в религиозни обряди, мистически учения, магически формули). Към днешна дата, астрологията е езотерична дисциплина толкова, колкото ядрената физика, главно защото всеки може да стане "посветен" в това учение. През определени исторически етапи, отделни религиозни течения или окултни общества са включвали астрологията като необходимо знание, достъпно само за посветени, но това не е достатъчно основание в днешна дата да й слагаме определение "езотерична" наука, във всичките й форми и традиции.

3. Астрология и отношението й към мистиката и мистицизма.

Мистицизъм от гръцки "мистически обреди, тайнства" - вяра в свръхестественото, божественото, тайнственото; вяра във възможността непосредствено да се общува с невидимия свят; в преносен смисъл - нещо загадъчно, непонятно, необяснимо

Мистицизъм (от гръцки mystikos - таен) - светоусещане, основано на мистика, склонност към мистика или в широк смисъл, тълкуване на явленията в природата и обществата, които имат в своята основа някакво тайнствено, необяснимо, свърхествено начало. В този смисъл мистицизмът е присъщ без изключение на всички религии, а в по-точен смисъл мистицизмът означава религиозно-филисофска концепция, признаваща възможността за непосредствено свръхувствено единение или общение на човешката душа с Бога като "първична духовна реалност".

Трябва да се подчертае, че астрологията започва да се счита за дисциплина за свръхестествените и тайнствени сили, едва след като Астрологията излиза от университетските дисциплини и на практика тя вече не е наука. Астрологията се базира на вярата в "Божественото творение" в такава степен, до каквато и всяка наука го допуска. Та нали науката, дава обяснения на "божествените закони" управляващи света?

Поради гореизложените причини определенията "окултна", "езотерична", "мистична" наука са напълно справедливи, когато става дума за храмовата астрология на Древна Асирия, Вавилон и Египет или за използващите астрология теософи в 19 век. Но употребата на подобни епитети ни въвежда в заблуждение, ако трябва да разглеждаме Птоломеевата "научна астрология" или концепциите на И. Кеплер, Ж.Б. Морен и Ф.Бекън.

4. Наука ли е Астрологията?

Наука - в най-общ смисъл, е система от обективно знание. В по-тесен смисъл, науката е знанието за възприемания свят, добито чрез емпирични научни методи, основано на наблюдаеми явления, което може да бъде както потвърдено, така и отхвърлено. Това знание най-общо се разделя на пет основни клона - естествени (природни) науки, социални науки, обществени науки, хуманитарни науки и технически науки.

Научен метод - това е систематичен начин за придобиване на знания. Той се състои от наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация - в този ред. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава науката от лъженауката и други форми за придобиване на знания.

Астрологията, както вече разгледахме в началото, се явява обективно знание за наблюдаване на цикличните природни явления, използвайки за това циклите на планетите и други точки от пространството, като се прави корелация между небесните и земни природни явления.

С други думи Астрологията съдържа в себе си статистически наблюдения над природните явления, събирани и записвани от хилядолетия. Тя поставя в центъра природата и разглежда човека, като носител на част от природните характеристики, запечатани в момента на раждането му. Астрологията се осланя на естествените природни процеси и закони и може да се причисли както към природните науки, така и към хуманитарните. В древността е служела за отчитане на времето, за метеоролигични и земеделски цели, като най-походящо време за посев, за добиване на богата реколта, в последствие поставя в центъра човека, като описва в дълбочина неговия характер, заложби и потенциал, с което може да се съотнесе към хуманитарните науки. В своята същност Астрологията се базира на дълбоки философски принципи за заобикалящия ни свят и обяснява причинно-следствените връзки в него. Ако си предтавим Астрологията като векторна величина, по хоризонтала Астрологията поставя фактора Време (базирано на планетните цикли), а по вертикала се разполагат явленията (колерирани към момента на раждане) в рамките на това време, които съответстват на най-важните събития в живота на човека.


Илиана Магерова,
дипл.астролог



_______________
* Нито една част от тази статия, не може да бъде разпространявана, без изрично цитиране на източника и автора